Search

В дисертацията са изследвани проблеми, свързани с търсенето на стабилизиращо решение на Рикатиево уравнение. Направени са подобрения на съществуващи и на нови итерационни методи при игрови модели с двама играчи. Предложени са обобщения на разглежданите методи. Изследвани са теоретичните свойства на предложените итерационни методи и са изведени теореми, доказващи сходимостта на методите. Проведени са числени експерименти с предложените итерационни методи, като са направени сравнения със съществуващи такива за съответните задачи. Предложени са итерационен метод на Силвестър I и итерационен метод на Силвестър II за двама играчи за положителни линейни системи. Доказани са теоретични свойства на предложените методи. Модифициран е итерационен метод на Силвестър II (метод на Силвестър II с параметри) за двама играчи, формулирана е и е доказана теорема за сходимост. Методите на Силвестър I и Силвестър II са обобщени за повече от двама играчи и са изведени условия за сходимост на итерационните формули. Изведени са итерационен метод на Нютон с параметри и итерационен метод на Силвестър II с параметри за повече от двама играчи и са доказани теореми за сходимост., The dissertation deals with problems related to the search of a stabilizing solution of the Riccati equation. Improvements have been made to existing and new iterative methods for two-player game models. Summaries of the methods under consideration are proposed. Theoretical properties of the proposed iterative methods are investigated and theorems are presented to prove the convergence of the methods. Numerical experiments are conducted with the proposed iterative methods, and comparisons are made with existing ones for the respective tasks. The Sylvester I iteration method and the Sylvester II iteration method for two players for positive linear systems are proposed. Theoretical properties of the proposed methods are proved. The Sylvester II iteration method (the Sylvester II method with parameters) for two players is modified, the convergence theorem is formulated and proved. The methods of Sylvester I and Sylvester II are generalized for more than two players and conditions for convergence of iterative formulas are derived. A Newton iteration method with parameters and a Sylvester II iteration method with parameters for more than two players are derived and convergence theorems are proved.

Основна задача на земеделието е получаването на високи добиви от отглежданите култури с високо качество. В това отношение сеитбообращението, представлява важен и малко използван резерв за намаляване на загубите причинени от плевели, болести, неприятели и други. Предлаганите агротехнически решения при отглеждане на селскостопанските култури имат значителен дял в постигането на устойчиво производство. Едно от средствата за повишаване на селскостопанското производство е използването на химически средства. От една страна, те спомагат за получаването на по-високи добиви, за задоволяване хранителните нужди, но от друга много от тях замърсяват почвата, въздушния и воден ресурс. Съвременното земеделие е биотехнологично производство, основано на точното познаване на конкретните почвено-климатични условия. Намаляването на вредното въздействие от неправилната употреба на минерални торове и препарати за растителна защита, налага използване на нови алтернативни продукти – органични биостимулатори при производството в съвременното земеделие. Органичните биостимулатори представляват интерес, от икономически и екологични съображения с цел опазване на растенията и почвата от замърсяване за получаване на високи добиви с добро качество. Това ни дава основание да проведем проучване с цел изясняване на въпроси, които представляват актуална част от технологията за отглеждане на културите – пшеница, царевица, грах., The main task of agriculture is to obtain high yields from high quality crops. In this respect, crop rotation is an important and little used reserve to reduce losses, caused by weeds, diseases, pests and others. The proposed agro-technical solutions for growing crops have a significant share in achieving sustainable production. One of the means of increasing agricultural production is to be using chemicals. Once, they help to obtain higher yields, to meet nutritional needs, but on the other hand, many of them pollute the soil, air and water resources. Modern agriculture is a biotechnological production based on accurate knowledge of specific soil and climatic conditions. Reducing the harmful effects of improper use of mineral fertilizers and plant protection products requires the use of new alternative products - organic biostimulants in modern agriculture. Organic biostimulators are of interest, for economic and environmental reasons, in order to protect plants and soil from pollution and obtain high yields with good quality. This gives us a possibilities to conduct a study to clarify issues that are an important part of the technology for growing crops - wheat, corn, peas.

The history of Soviet-German relations in the twentieth century is filled with many problems both because of the importance of both countries individually and because of the role of their relationship to the history of Europe. Their specifics have always attracted the interest of the researchers. Not a few questions a number of scholars try to answer. Most of them deal with issues related to the foreign policy priorities of both Soviet and German leadership in the 1920s and 1930s. The subject is also relevant due to the contemporary specificity of relations between Germany and Russia.Bilateral contacts can not be considered in isolation from the common processes in Europe in the period 1918-1939. The chronological approach best reflects the specificity of the problem and the use of a political theoretical approach, a comparative method in the analysis of the archival documents and the philosophical understanding of the problems, allows a more objective reading of the events and the discovery of the mythologists. Soviet-German relations can be divided into three main periods. The first one covered 1918-1922 as a time of mutual study. Then they study and set the framework for future strategic Soviet-German cooperation. This stage is divided into two sub-periods, the boundary of which is laid down as follows: from the Brest-Lithuanian Peace (March 3, 1918) to the Versailles Treaty (28 June 1919) and the Versailles to the Rapal Treaty (16 April 1922)., Историята на съветско-германските отношения през XX век е изпълнена с множество проблеми както заради значението на двете страни поотделно, така и заради ролята на взаимоотношенията им за историята на Европа. Тяхната спецификата винаги е будела интереса на изследователите. Не са малко въпросите, на които редица учени се опитват да дадат отговори. Повечето от тях се занимават с проблеми, свързани с външнополитическите приоритети както на съветското, така и на германското ръководство през 20-те и 30-те години. Темата е актуална и поради съвременната специфика на отношенията между Германия и Русия. Сами по себе си двустранните контакти не могат да се разглеждат изолирано от общите процеси в Европа в периода 1918-1939 г. Хронологическият подход най-добре отразява специфичността на проблематиката, а използването на политико-теоретичен подход, сравнителен метод при анализа на архивните документи и философското осмисляне на проблемите, позволява по-обективен прочит на събитията и развенчаване на митологемите. Съветско-германските отношения могат да се разделят на три основни периода. Първият обхваща 1918–1922 г., като време на взаимно проучване. Тогава се изучават и поставят рамките за бъдещо стратегическо съветско-германско сътрудничество. Този етап се разделя на два подпериода, чиито условни граници поставям така: от Брест-Литовския мир (3 март 1918 г.) до Версайския договор (28 юни 1919 г.) и Версайския до Рапалския договор (16 април 1922 г.).