Съветско-германските отношения (1918-1939 г.)

The history of Soviet-German relations in the twentieth century is filled with many problems both because of the importance of both countries individually and because of the role of their relationship to the history of Europe. Their specifics have always attracted the interest of the researchers. Not a few questions a number of scholars try to answer. Most of them deal with issues related to the foreign policy priorities of both Soviet and German leadership in the 1920s and 1930s. The subject is also relevant due to the contemporary specificity of relations between Germany and Russia.Bilateral contacts can not be considered in isolation from the common processes in Europe in the period 1918-1939. The chronological approach best reflects the specificity of the problem and the use of a political theoretical approach, a comparative method in the analysis of the archival documents and the philosophical understanding of the problems, allows a more objective reading of the events and the discovery of the mythologists. Soviet-German relations can be divided into three main periods. The first one covered 1918-1922 as a time of mutual study. Then they study and set the framework for future strategic Soviet-German cooperation. This stage is divided into two sub-periods, the boundary of which is laid down as follows: from the Brest-Lithuanian Peace (March 3, 1918) to the Versailles Treaty (28 June 1919) and the Versailles to the Rapal Treaty (16 April 1922).
Историята на съветско-германските отношения през XX век е изпълнена с множество проблеми както заради значението на двете страни поотделно, така и заради ролята на взаимоотношенията им за историята на Европа. Тяхната спецификата винаги е будела интереса на изследователите. Не са малко въпросите, на които редица учени се опитват да дадат отговори. Повечето от тях се занимават с проблеми, свързани с външнополитическите приоритети както на съветското, така и на германското ръководство през 20-те и 30-те години. Темата е актуална и поради съвременната специфика на отношенията между Германия и Русия. Сами по себе си двустранните контакти не могат да се разглеждат изолирано от общите процеси в Европа в периода 1918-1939 г. Хронологическият подход най-добре отразява специфичността на проблематиката, а използването на политико-теоретичен подход, сравнителен метод при анализа на архивните документи и философското осмисляне на проблемите, позволява по-обективен прочит на събитията и развенчаване на митологемите. Съветско-германските отношения могат да се разделят на три основни периода. Първият обхваща 1918–1922 г., като време на взаимно проучване. Тогава се изучават и поставят рамките за бъдещо стратегическо съветско-германско сътрудничество. Този етап се разделя на два подпериода, чиито условни граници поставям така: от Брест-Литовския мир (3 март 1918 г.) до Версайския договор (28 юни 1919 г.) и Версайския до Рапалския договор (16 април 1922 г.).