Search

This paper presents the logic and structure of a small and parsimonious macroeconometric model designed for output gap and potential growth estimation in a data-poor environment. Such results can be useful in calculating the cyclically adjusted budget balances which are a key indicator for fiscal policies design in the framework of the EU Stability and Growth Pact. Empirical results using Bulgarian data are also included for illustrative purposes.

On the basis of existing theory we suggest two main types of factors for SME competitiveness. The first type is comprised of the basic factors, including internal, external and entrepreneur-related factors, all well-defined and discussed in the IO and RBV approach and the configuration theory as well. The second type consists of globalization-specific factors, referring to the innovation related processes as a response to the globalization challenges (innovation, internationalization, ICT and quality standards adoption, etc.). Our main research question is: Do globalization-specific factors have a significant impact on SME performance in times of crisis and post-crisis recovery? Using the two types of factors, we develop a conceptual model explaining their role for SME performance. We suggest that globalization-specific factors determine SME performance, and that the configurations of the two types of factors differ in times of crisis and post-crisis recovery. Research hypotheses are tested through construction of indexes for competitiveness and logit models using data on Bulgarian SMEs for two periods – one of economic crisis, and another of post-crisis recovery. Empirical evidence confirms significant impact of globalization-specific factors in period of post-crisis recovery only. Our findings show that the configuration of basic and globalization-specific factors with respect to business success is dynamic: in times of crises globalization-specific factors have no significant impact while basic factors have dominant role. In times of post-crises recovery both factors seem to be equally important for SME performance.

предприятия (МСП) в България в контекста на Националната стратегия за насърчаване на МСП 2007-2013 г., а също така да спомогне за формирането на адекватна и прозрачна политика за тяхното развитие. Анализът следва логиката на десетте принципа на Small Business Act (SBA) — основния документ на Европейската комисия по отношение на политиката към МСП в ЕС, създаден през 2008 г. — и на Стратегията. Тези принципи са формулирани, за да насочват идейното разработване и приложението на политики за МСП: (1) Предприемачество, (2) Втори шанс, (3) Мисли първо за малките, (4) Отговорна администрация, (5) Достъп до финансиране, (6) Обществени поръчки и държавна подкрепа, (7) Единен пазар, (8) Умения и иновации, (9) Околна средна и (10) Интернационализация.Ситуацията в сектора на МСП е разгледана в рамките на периода 2005-2011 г., като основните статистически данни покриват периода 2005-2009 г. Индикаторите за наблюдение са допълнени от национално представително социологическо изследване на сектора, проведено през февруари 2011 г. За целите на анализа са използвани данни и от други изследвания, направени през последните години, както също статистика и доклади, касаещи МСП в ЕС-27. Периодът, обхванат от анализа, съвпада с развитието на световната финансова и икономическа криза. Отражението й върху бизнеса в България и по-конкретно върху МСП е специална тема на третиране. В контекста на кризата и на цялата икономическа конюнктура в страната са изследвани и анализирани факторите за развитие на МСП. Именно МСП са гръбнак на българската икономика и основен двигател на заетостта, Изпълнителна агенция за насърчаване на МСП, София, 154 с., http://www.sme.government.bg

Настоящият анализ представлява актуализация на изготвения миналогодишен „Анализ на състоянието и факторите за развитие на МСП, 2010–2011 г. (Българските МСП в контекста на кризата)”. Анализът за 2011-2012 г. е изготвен за целите и нуждите на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Ситуацията в сектора на МСП е разгледана основно в рамките на периода 2009-2012 г.. Стандартните статистически показатели за сектора, публикувани от НСИ са допълнени от национално представително социологическо проучване на МСП, проведено през месец март 2012 г. За целите на анализа са използвани данни и от други изследвания, както и статистика и доклади, касаещи МСП в ЕС. Актуализацията включва актуални теми, които са от съществено значение за икономическото възстановяване и устойчивост на сектора на МСП. Периодът, обхванат от анализа, съвпада с излизането на световната и европейската икономика от финансовата и икономическа криза. Ето защо, икономическото възстановяване на българските МСП днес и тяхната конкурентоспособност е основният фокус на документа. В анализа е добавена и една нова тема, свързана с проблема на устойчивостта на сектора на МСП и по-специално – унаследяването на семейния бизнес. Сред основните въпросите, на които анализът търси отговор, са: „Какво се случва със сектора на МСП днес?“, „Кои са предприятията, които успяват да се възстановят от кризата?“, „Кои са факторите за развитие и конкурентоспособност, които са от най-голямо значение за успешното икономическо представяне на българските МСП днес?“ и др. Отговорите на тези въпроси могат да подпомогнат процеса на формиране на адекватни политики за насърчаването на сектора на МСП в краткосрочен и дългосрочен план.

In this study we present the theoretical framework of the so called Mincerian equations used for modelling returns to education. Then, we construct a conceptual framework which allows us to answer the question “What happens to doctoral degree holders in the labour market?”. We analyse data for about 45,000 PhD graduates in Bulgaria from the NSI survey Career development of PhD degree holders run in 2007, 2009, and 2010. An attempt is made to measure pay gaps in terms of gender and major of study. Using Mincerian equations, we calculate these pay gaps, and thus we answer the question whether there are any income differences among doctoral degree holders. We find out that a doctoral degree holder in natural or technical science has a significantly higher return than a degree holder in social or humanitarian studies. Another finding is that the greatest gender pay gaps are observed in social and humanitarian studies while the smallest gap is in natural and technical sciences.

In this paper we introduce additional parameters of the economic environment related to some notion of “distance” to institutions in a simple formal model. This distance could be viewed as an uneven spatial distribution (or coverage) of institutions with respect to population distribution. We are led to conclude here that distance to institutions is an important determinant of the emergence of heterogeneous (vintage) human capital. Our modeling framework also shows, that the existence of uneven access (or distance) to institutions leads to important implications concerning economic growth.