Search

Introduction: Ocular vasculature investigation has always been difficult. Many devices have been invented to measure the hemodynamics of the eye but none of them completely satisfied the requirements because of specific limitations. With optical coherence tomography-angiography (OCTA) it is now possible to assess parameters of ocular hemodynamics non-invasively and quantitatively. Vessel density or density (%) and flow index or flow area (mm2) are quantitative parameters with proven importance in inner retinal diseases like glaucoma. The purpose of this work is to demonstrate quantitative flow area changes in external avascular retina as a result of diseases affect inner retinal layers and vessel density. Material and methods: Our observations are summarized via presentation of several case controls as a representative sample of the total number of participants. We investigated controls and patients with proven inner retinal disease (glaucoma and multiple sclerosis – MS). Non-invasive angio-OCT imaging technique was applied (AngioVue, OptoVue) and Flow Area values were measured in posterior pole around macula in circle area with maximum radius of 1.50 mm. Results: The investigation of Flow area parameter in external retina shows decreasing of the values in inner retinal diseases like glaucoma or neuritis optica associated with MS. It is best demonstrated when asymmetrical process is observed between two eyes. Conclusion: Flow area values vary over a large range in healthy people and a lot of factors may influence the results. Quantitative analysis of Flow area in external retina is a combination between artifacts (projection and dark areas) and real for external retina Flow area values. Flow area changes are indirect reflection of an inner retinal state.

Въведение: Въпреки, че промените в анатомията и функцията на зрителната кора и латералното коленчато тяло са добре описани при амблиопия, то ролята на ретината е все още противоречива. Предполага се, че и ретинните ганглийни клетки, неврофибрилерният слой (RNFL) и зрителният нерв също търпят промени в този процес. Цел: Да се направи оценка на дебелината на перипапиларния и макулнияRNFL (pRNFL, mRNFL) при деца с анизаметрапична амблиопия, като дебелината на слоя в амблиопичното око се сравни с контралатералното неамблиопично око и контролна група чрез спектрал-домейн оптична кохерентна томография (SD-OCT). Материал и методи: Анализират се общо 9 RNFL параметри като се използват данните от измерванията с Topcon 3D ОСТ 2000+, програми Circle и Glaucoma Analysis-Macula при общо 90 деца (180 очи) на възраст от 4 до 18 години (средно 8.55±2.65) разпределени в две групи - контролна група (56 деца) и анизаметрапична амблиопия (34 деца) с две подгрупи анизохиперметропична амблиопия - 23 и анизомиопична амблиопия - 11. Получените данни са подложени на статистическа обработка. Резултати: Средната тотална дебелина на pRNFL и mRNFL в контролната група се изчисли съответно 111.72±6.72 μm и 37.18±3.88 μm, в очите с анизохиперметропична амблиопия- 119.96±11.39 μm и 35.09±4.22 μm, a при очите с анизомиопична амблиопия- 102.18±9.64 μm и 36.73±4.05 μm. Дебелината на pRNFL в очи с анизохиперметропична амблиопия е сигнификантно по-голяма, a с анизомиопична амблиопия- сигнификантно по-малка в сравнение с дебелината установена в контролната група. При mRNFL не се установява такава разлика. И при двата RNFL показатели - перипапиларен и макулеи не се намери статистическа разлика между амблиопичното и контралатералното неамблиопично око в двете амблиопични подгрупи. Изводи: Нашите резултати показват изменения в pRNFL, сходни с тези при очи с рефракционна аномалия без амблиопия. Поради установената корелационна зависимост в литературата между предно-задната ос и pRNFL, получените данни не могат да се използват достоверно за отдиференциране на промяна в pRNFL при анизаметрапична амблиопия от тази при рефракционна аномалия. Наши предходни изследвания установяват, че mRNFL не корелира с предно-задната ос на окото, което го прави по-точен от pRNFL показател за установяване на евеюуални промени в ретината, дължащи се на анизаметрапична амблиопия. На базата на стойностите на mRNFL ние не установяваме промени в ретината, дължащи се на анизаметрапична амблиопия. За потвърждаване липсата на промени в ретината при амблиопия е необходимо по нататъшно проучване на поведението на mRNFL при страбизмена и микрострабизмена амблиопия. Ключови думи: анизаметрапична амблиопия, ретинен неврофибрилерен слой, оптична кохерентна томография.

Въведение Оптичната кохерентна томография (ОСТ) е изобразяваща техника с доказани възможности в диагностиката и проследяването на състояния като диабетен макулен оток, макулна дегенерация свързана с възрастта, болест на Щаргард, пигментен ретинит, глаукома и др. В последните години нараства изследователският интерес към ОСТ и нейната роля в диагностиката на фовеоларната хипоплазия, която може да бъде изолирана или в съчетание с други очни или системни прояви. Цел Да се представят възможностите за диагностика на хипоплазия на фовеята при деца чрез спектрал домейн-ОСТ (SD-OCT). Материал и Методи Представяме клинични случаи на деца с хипоплазия на фовеята установена и стадирана посредством SD-OCT (Topcon 3D ОСТ) - Macula Line 1 Raster. Диагнозата и степента на хипоплазия се определиха след стриктно позициониране на линейния В-скан през фовеята. Резултати Морфологичните характеристики на макулата включват екструзия на вътрешните слоеве на ретината върху фовеята. Наличието на тези слоеве ние установихме при децата с хипоплазия, a така също и липсата на по-удължен външен нуклеарен слой и външни сегменти на фоторецепторните клетки централно в макулата. Именно описаните структурни изменения се взеха предвид при поставяне на диагнозата хипоплазия на фовеята и нейното стадиране. Заключение Чрез този доклад се подчертава ролята на ОСТ в макулната област за диагностика на хипоплазия на фовеята. Още повече, че описаните находки могат да бъдат маскирани от нормална зрителна острота и да останат клинично недиагностицирани.

Цел: Да се изследва с оптична кохерентна томография (ОСТ) средната дебелина на перипапиларния ретинен неврофибрилерен слой (RNFL) и макулните параметри (RNFL Thickness, GCL+, GCL++) при здрави деца и възрастни, като се определи тяхната физиологична асиметрия между двете очи и нейната динамика с напредване на възрастта. Да се установи зависимостта между предно-задната ос на окото (Ах)/площта на диска на зрителния нерв (Disc area) и дебелината на перипапиларния RNFL/макулните параметри. Материал и методи: Изследвани са общо 420 очи на 210 индивида на възраст от 7 до 85 години. Всички пациенти са преминали през Клиниката по Очни болести на УМБАЛ „Александровска` - София за периода от 09.2014-08.2015 r. Те са разделени в 4 възрастови групи и 1 отделна група, в която се изследва зависимостта между дебелината на RNFL и Ax/Disc area. За оценка на физиологичната асиметрия се въведоха интраклас корелационни коефициенти. Използва се апаратът Topcon ЗD ОСТ2000+ и протоколите -ЗD Disc, Circle, Macula Glaucoma Analysis. Резултат: С най- голяма дебелина е перипапиларния RNFL в детската група, като с напредване на възрастта тя намалява. Статистически значими разлики в RNFL между групата на децата и младите възрастни се открива само в два сегментни параметъра. Физиологичната асиметрия в дебелината на RNFL между дясно и ляво око нараства с възрастта за сметка на по-фолямата загуба на влакна в ляво око. Открива се отрицателна корелационна зависимост между RNFL/макулните параметри и Ax, и положителна между RNFL/макулните параметри, и Disc area. Не се установи корелационна зависимост между макулния RNFL и Ax/Disc area. Изводи: Цветовото изобразяване на резултатите в ОСТ протоколите на децата могат да се считат за достоверни и да ориентират правилно клиницистите в тяхната диагностична преценка независимо липсата на нормативна база данни. Асиметрията на ретинните параметри може да бъде ценна за диагностициране на начален патологичен процес. Физиологичната асиметрия нараства с възрастта, което трябва да влиза в съображение при изследване на пациенти от различни възрасти.

Най-голямото предизвикателство за успешното лечение на есотропия е определяне на ъгъла на отклонение, който подлежи на хирургична корекция (таргетния ъгъл). От значение са много фактори- възрастта на пациента, адекватната корекция на рефракционната аномалия и отчитане на акомодативната компонента, правилно измерване на ъгъла на отклонение за далеч и близо, с и без корекция. Целта на това проучване е да се анализира ролята на теста на максимална моторна фузия (ТММФ) за по-точното дозиране на обема на хирургичната интервенция и по-добрия краен изход от лечение на есотропията. Материал и методи: В клиничния анализ са включени 200 оперирани за различни форми алтернираща/алтернизирана есотропия пациенти, на 170 (З40 очи) от които се извърши двустранни симетрични ретропозиции на вътрешните прави мускули, a на З0 - едностранна ретропозиция за периода 2000-2014г. Използвани са диагностични, хирургични и статистически методи. Резултати: ТММФ е приложен при 77.4% от пациентите. При тях се отчитат сигнификантно по-добри моторни резултати (за ЗЗ см и 5 м), отколкото в случаите на дозиране на оперативната интервенция само чрез алтерниращ призмен кавър тест. Извод: ТММФ ни осигурява по-голям обем оперативна интервенция, което намалява остатъчния ъгъл, без риск от оперативна хиперкорекция.